Д-р Николай Подолешев (podolechev.com)
Специалист дерматолог

Псориазисът е кожно заболяване, чието наименование произхожда от гръцката дума "псора", означаваща лющене. Заболяването може да се появи във всяка възраст, но най-често се манифестира между 20 и 40 години като двата пола се засягат еднакво. В България от псориазис боледуват 1-2% от населението. Причината за тази често срещана болест все още не е напълно известна. До голяма степен значение има наследствеността (според статистиката в около 60% от случаите), но много повече се унаследява една скрита готовност на кожата да реагира с псориатичен обрив, отколкото самото заболяване. Най-често като провокиращи причини се посочват различни инфекциозни заболявания (грип, ангини и др.), травми, психични травми, по-продължително излагане на слънце при бедни на пигмент хора, прием на различни лекарства (антибиотици, бетаблокери и др.) и т.н.

Първоначално болестта се проявява с червени на цвят и кръгли по форма петна по кожата, които постепенно се покриват с множество сребристо-бели люспи. По-късно петната се уплътняват, надигат се над кожата и се разрастват периферно. Тези болестни промени най-често се локализират върху кожните участъци, където лесно се получават микротравми поради разтягане - по лактите и колената. Разбира се, могат да бъдат обхванати и по-големи площи от тялото като за крайниците е характерно, че се засягат предимно разгъвните повърхности. Често псориазисът ангажира както кожата на главата (в косата се наблюдава изобилие от сребристо-бели люспи, наподобяващи на пърхот), така и ноктите, върху които се виждат точковидни вдлъбвания или жълтеникави петънца. В по-тежките случаи заболяването може да се усложни и поради засягане на ставите. Вариантите на протичане са многобройни, но по принцип преобладават хронично-рецидивиращите форми. Индивидуалните отклонения обаче могат силно да се различават както по честотата на рецидивите (само един пристъп през целия живот, два-три пристъпа, непрекъснато повтарящи се рецидиви), така и по времетраенето на светлите интервали - наблюдават се светли периоди от седмици, но и от години и от десетилетия. След продължаващ с месеци генерализиран пристъп може да настъпи подобрение, свеждащо се до частично остатъчно засягане на лактите и коленете, а може да настъпи и пълно изчистване. Трябва да се има предвид, че понякога по време на появата на пресен обрив може да възникне и сърбеж, но преди всичко псориазисът е несърбяща дерматоза.

Лечението на псориазиса невинаги е лесно. Употребяват се различни средства, преобладаващата част от които са предназначени за мазане на кожата, а други за приемане през устата.

За директно нанасяне върху кожата се използват:

• Кремове, унгвенти, разтвори и други, които съдържат кортикостероиди (бетноват, дипрозон, дипросалик, синалар, флуцинар, дерматоп, елоком, лоринден и др.). Те са ефикасни, лесно се прилагат и са приемливи от козметична гледна точка. За съжаление, след прекратяване на лечението, псориазисът твърде скоро се изявява отново и то в много по-тежка форма, отколкото преди лечението. Тези лекарства изтъняват кожата и е възможно да провокират образуването на стрии. Освен това, при дълготрайна употреба върху кожата на лицето се появява засилено окосмяване, което е абсолютно неприемливо, особено за жените.
• Дайвонекс под формата на унгвент, който е сроден с витамин D. Тъй като не съдържа кортикостероиди, той може да се прилага продължително, но при условие, че използваното количество унгвент не надвишава 100 грама седмично.
• Каменовъглен катран. У нас такова лекарство е псанолът, който е много ефективен за лечението на псориазис. Недостатъци - зацапва кожата (трудно се отмива) и дрехите, мирише неприятно, прави кожата по-чувствителна към светлината и играе ролята на канцероген.
• Дитранолът (синтетичен химикал) е може би най-ефикасното средство за локална терапия на псориазиса, обаче замърсява кожата, постелното бельо и дрехите. Освен това може да дразни кожата, при невнимателно прилагане може направо да я изгори, особено в слабините и под мишниците, където тя е много деликатна.

За приемане през устата се използват:

• Неотигазон (производно на витамин А). Най-удачно е да се използва при засягане на обширни участъци от кожата, особено когато локалната терапия не е ефективна. Недостатъци - постепенно се развива чувство за сухота в очите и устата. Повишава се нивото на холестерина и другите масти в кръвта. Възможно е да увреди половите клетки (яйцеклетки и сперматозоиди), поради което се препоръчва отлагане на забременяването до 2 години след спиране на лечението.
• Циклоспорин - ефикасен е, но е опасен, защото може да повишава кръвното налягане, нарушава функцията на бъбреците и засилва окосмяването.
• Метотрексатът има мощно действие, но може да увреди костния мозък и черния дроб.
• Кортикостероидни таблетки - не бива да се използват. Състоянието бързо се подобрява, но след спирането им псориазисът обикновено се възвръща в много тежка форма.
• В последно време голяма популярност придобиха имуномодулиращите средства за прием през устата или за директна апликация върху кожата - посрещат се с голям ентусиазъм, но някои от тях още не са регистрирани в България, а други са толкова скъпи, че са достъпни само за ограничен кръг от пациенти.

Без да претендираме за абсолютна изчерпателност, от така направения преглед на медикаментите за лечение на псориазис е очевидно, че те притежават както положителни качества, така и някои нежелани ефекти. Това ограничава възможностите за продължително приложение на някои от тях, а други ги прави напълно неизползваеми при определени условия (така например, ако страдащият от псориазис се разболее от хепатит, той не може да се лекува с метотрексат). Поради това заслужен интерес предизвикват всички препарати, характеризиращи се с нисък рисков потенциал при дълготрайна употреба. Известно е, че такива са преобладаващата част от фитотерапевтичните средства, особено притежаващите многокомпонентни рецептури. Това позволява в тях да се постигне не само максимално взаимодействие между активнодействащите съставки на различните билки, но и избирателно да се стимулира ефектът на някои от растителните субстанции. Понастоящем билковите продукти се предлагат под формата на таблетки, капсули, сиропи, кремове, шампоани, балсами, включително и паста за зъби. За постигане на добър ефект е необходимо продължително приложение, което обикновено трябва да надхвърля 2-3 месеца. Този подход е напълно приемлив, тъй като продуктите са безвредни, нямат нежелателни странични ефекти и са достъпни от финансова гледна точка.

В тази сфера на разсъждение е редно да припомним, че България е световно призната като една от най-интересните страни в Европа по отношение на флората. това е така, защото върху сравнително малката ни територия виреят над 3200 растителни вида. Неоценимо богатства са и многобройните видове билки, над 150 от които се използват във фармацевтичната промишленост. Родината ни е известна и като "страна на билките". Тази слава се засилва с основание и от факта, че у нас растат редки, срещани само тук, лечебни растения. Повечето от тях имат названия, свързани с планината, в която се срещат. Такива са родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), родопското лале (Tulipa rhodopea) и др.

Поради това българската история на билколечението е много древна. Изключителните постижения на нашите фитотерапевти са всепризнати. Така например, лечението на Паркинсоновата болест с лудо биле, въведена от народния лечител Иван Раев, е известно като "българско лечение" (cura bulgara). Академик Пасков даде на света и на болните от детски паралич лекарството нивалин (Nivalin), извлечено от нашето бяло кокиче.

Понастоящем все повече лекарствени растения се утвърждават като ефективни средства за лечение и на различни кожни заболявания. Особено подходящи за фитотерапия са хронично протичащите дерматози, при които е необходимо комплексно третиране, а също така и когато резултатите от класическите медикаменти са непълни и нетрайни. Важно е да се има предвид, че билковото лечение се съпровожда от психостимулиращи импулси, ускоряващи оздравителните процеси. Поради това то намира приложение при много болести на кожата - дерматити от различен характер, акне, косопад, разширени вени, екзема, неестетични тъмни петна (лунички и други хиперпигментации), хемороиди, циреи, херпеси, невродермит и др. Изключително подходящ за фитотерапевтично третиране е псориазисът,особено неговите хронично протичащи форми. Един от най-изявените класици на българската дерматологична школа - професор П. Попхристов, препоръчва лечението на псориазиса да се провежда с билката сарсапарила. Лично той я прилага така: 20 грама корени от сарсапарила (radix sarsaparilla) се накисват вечер в 1 литър вода. На сутринта се изварява 15-20 минути. След това една част се изпива гореща, а останалата част от отварата се доизпива през деня. Това лечение се прилага 20 дни. От radix sarsaparilla има и готови препарати - тинктури и екстракти. Перорално лечение с това растение се препоръчва и под следната форма: една супена лъжица счукани корени се вари в половин литър вода в продължение на 10 минути и след изстиване се прецежда. Приема се по 1 винена чаша 3 пъти на ден. Ефективността на екстракта от сарсапарила се дължи на съдържащите се в нея голям брой биоактивни вещества като сапонини, стероиди и минерали, които подкрепят очистителните функции на организма, стимулирайки отделянето на вредните вещества от него. Сарсапарилата притежава и силно изявено противоалергично, диуретично и хормоноактивиращо действие. Поради това освен при псориазис тя се прилага и при екземи, уртикария и косопад. Използва се също като имуностимулатор с общ тонизиращ ефект.

Разчитайки именно на тези качества на сарсапарилата, екип от специалисти към българската фирма "ВИТА ХЕРБ" създаде на нейна основа препарата "Псориазал плюс", в който обаче включи и екстракти от бреза, репей, коприва и камшик.

Екстрактът от листата на бреза съдържа около 3% сапонини, спиракозид, гликозиди, смоли, 9% дъбилни вещества от пирокатехиновата група, 9% захар, инозид, горчиви вещества, около 0,05% етерично масло, жълти багрилни вещества, витамин С, провитамин А и др, на които се дължат силно изявените му дерматотонично, отводняващо и противомикробно действие.

Екстрактът от репей е богат на слузни, дъбилни, горчиви и смолисти вещества, палмитинова и стеаринова киселина, сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия и в по-големи количества протеини (около 12%) и полизахариди, особено инулин (до 45%). Корените от репей ускоряват растежа на нови клетки в организма, в това число и на здрави кожни клетки. Това им действие се дължи основно на съдържащия се в тях инулин. Освен това те действат дерматотонично, противоалергично, противомикробно, антисептично и епителизиращо.

Екстрактът от коприва включва дъбилни и белтъчни вещества, каротиноиди, хлорофил (около 3%), различни киселини (мравчена, аскорбинова, пантотенова) и витамините К и В2. Поради това той упражнява дерматотоничен, противоалергичен, успокояващ, противосърбежен и антисклеротичен ефект.

Екстрактът от камшик съдържа 0,2% етерично масло, дъбилни вещества (катехини), флавоноиди, силициева киселина (около 12%), витамините Р (никотинамид) и С, органични киселини и следи от манган, което му придава противовъзпалителни и противовирусни свойства.

От всичко казано дотук се вижда, че "Псориазал плюс" е натурален продукт, който действа като помощно средство срещу възпалителните процеси в кожата и, подпомагайки нейното кръвоснабдяване, благоприятства за нормализиране на състоянието й. Благодарение на това прилагането на този препарат при различните форми на псориазис води до редукция на обривите и облекчаване на субективните оплаквания..

Таблетките " Псориазал плюс" не предизвикват дразнения и свръхчувствителност и могат да се прилагат дълго време, включително с предписани от лекуващия лекар медикаменти.

При написването на статията са използвани голям брой български и чуждестранни литературни източници.

�